Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2012 09:50 - Човекът, Волът и Кучето
Автор: nekov Категория: Новини   
Прочетен: 2694 Коментари: 0 Гласове:
2



Скоро след сътворението на света, Бог решил, че е време да определи кое животно колко да живее. Наредили се пред него на опашка, като Човекът, разбира се, с лакти си пробил път най-отпред. Бог го погледнал и разпоредил:
- Ти, човече, ще живееш 40 години. Работи земята и господарствай над другите твари.
Човекът не останал много доволен от краткият отреден му живот, но смее ли да спори с Бог? Поблагодарил недоволно и се отдръпнал, но не си тръгнал, а приклекнал отстрани, да види животните колко ще получат. Пред Бог застанал Волът.
- Ти ще помагаш на човека със своята сила, за да се бори със земята. Затова смятам справедливо и ти да живееш 40 години – определил Бог.
- Господи, ти си могъщ и мъдър, но позволи ми да те помоля за нещо – измучал Волът – аз разбирам, че ме чака тежък труд. Двадесет години ще мога да работя добре за Човека, но после? Силите ще ме напуснат, няма да мога да тегля ралото и ще съм безполезен. Дори и месото ми ще е твърдо и Кучето даже няма да го хареса. Дай ми 20 години, повече не искам.
- Хм – замислил се Бог – аз поисках да бъда щедър с теб, но и ти право говориш. Да бъде както искаш, давам ти 20 години живот.
Волът доволен си тръгнал, а Човекът се обадил отстрани:
- Господи, какво ще правиш 20-те години, които Волът отказа да вземе? Живот е това, не е смет, нима ще го хвърлиш? Дай ги на мене, Господи, тия 20 години !!!
Замислил се Бог – все пак определил Човека за господар на Земята? Редно било може би да го дари и с повече живот… а и наистина – Волът доброволно се отказал от тези години.
- Така да е, Човече, вземи ги.
Човекът благодарил доволен, но пак не си тръгнал, защото пред Бог застанало Кучето.
- Теб, Куче съм те създал, за да бъдеш пръв приятел на Човека, затова съм ти отредил 40 години живот.
- Господи – помолило се Кучето, позволи ми и аз, като Волът да се откажа от половината живот, който така благосклонно ми даряваш. 20 години ще мога аз смело да браня Човека и неговите стада, неговият дом и семейство, но после? Безсилно, старо и болнаво дори в кофата за смет няма да имам сили да се кача и Човекът, ако е добър, ще трябва да търпи страданието ми само защото някога ме е обичал. Дай ми 20 години най-много, Господи, повече не искам.
- Нека бъде както желаеш, Куче – съгласил се Бог.
Кучето си тръгнало, а Човекът пак запитал:
- Господи, нима ще хвърлиш 20-те години живот, от които Кучето се отказа? Дай ги на мен?
Смръщил сърдито вежди Бог и отсякъл:
- Добре, ще ти направя този последен подарък днес, но сега се махни от очите ми, защото идва редът на Безмозъчният Червей.


И така е и до сега. През първите 40 години Човекът живее своят си човешки живот – забавлява се, учи, развива се. Той е здрав и жизнен, той е щастлив и свободен. После живее 20-те Волски години – когато, също както вол работи здраво – за себе си, за своето семейство, но често не получава благодарност, тялото му вече по-трудно го слуша, появяват се първите страдания. Ако преживее Волските години, идва редът на Кучешките – когато вече е стар и болен, често и живее като куче – забравен от всички. Тогава и смъртта посреща с радост, доволен ,че не му се налага да изживее и излишните години на Безмозъчния Червей.


И само от нас зависи, докато живеем своят Човешки живот, да направим така, щото когато Волските ни години отминат, да запазим мъдрост, сила и богатство, за да дочакаме достойно залеза на своя живот.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nekov
Категория: Новини
Прочетен: 102695
Постинги: 33
Коментари: 81
Гласове: 71
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930