Помня я сива, зелена и слънчева,
помня я с теб и без тебе я помня,
помня я в лято, сякаш несвършващо,
но все пак отишло си, пълно със спомени.

Помня я в свежи, неразсънени утрини,
помня я в летните, ласкави вечери,
и на следобеди пролетни помня лазура,
помня я близка и много далечна.

Безкрайна я помня - от стъпките първи,
помня я малка - в младежкия полет,
помня я светла - при всяко завръщане,
при мен да те върне си спомням как молих я.

И тук е останала част от сърцето ми,
при нея се връщам често бездомен,
и търся отново светлината в лицето ти
- на Нашата улица, в моите спомени.