Приличаш на малко, намусено слънчице,
с блузката жълта, със златни коси,
но моля те само, усмихни се за мъничко,
капчица радост за миг донеси.

С дълга пола със безброй слънчогледи
немирният вятър играе щастливо.
Ти с простичка хубост си най-ненагледна
и мигове светли край теб си отиват.

Голямото Слънце облива те с поглед
- сестричката малка на тази земя.
Очите ми среща от твоите молят,
жадуват зелена, добра светлина.

Животът е хубав до болка, тъй истински,
щастлив съм, че всички във тебе все гледат,
и ето, че все пак ти се усмихваш,
омаян, мечтая да бера слънчогледи.