Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2012 14:05 - Змей
Автор: nekov Категория: Поезия   
Прочетен: 1442 Коментари: 0 Гласове:
3




"- Своето име
              кажи ми
                       - хвърли ме
във огнени бездни със своите крила.
Аз те заклинам:
             чуй ме,
                   вземи ме,
                       далеч отнеси ме
               - където поискаш!
                               Ела!

През
    бездни
          - години -
                    през зими
                             и
                              дни
- (запалена, луда - кръвта ми шуми) -
изпий моят зов
- цяла вечност жадувах аз твоите обятия
- мечтаех,
          копнеех
                 за твоята любов,
всяка нощ чаках,
                 заклинайки мрака
Да върне легендите, сърцето ми, теб.
Аз креех с години,
                  преглъщах проклятия,
но вярвах, че има
                 те, мечтаех за теб.

Теб чакам
          - открий ме,
покрий ме
          сред мрака
                     с гопещи крила!
Аз твоя съм - ти си един,
ти бента на моята страст ще строшиш,
ела,
    прегърни ме, ела,
                     да горим
навеки сред огън-желание - виж!
Виж моята жажда
             как ражда
                   се пак сред нощта!
Мечтая отвеки, до смърт да крещя
в истъпление страстно
                   сред твоите ласки 
- желана,
         владяна
                от своите мечти!
Аз толкова чаках те с жадни очи,
тъй сляпо безумно жадуван си ти,
но мракът край мене все сляп е. Мълчи."


Но ето
       - небето -
                  на две се прекърши
(застинаха в ужас далечни звезди).
През луди
         луни
              и
                води
(земята се гърчи, в пожари обляна):
свирепата рода на змея Огняна
връхлита, усетила празник и кръв!
И бялото
        тяло
            на хубава Рада
изчезва сред облаци дим и наслада,
                              пропада
сред
    бездни
           от демонска стръв,
потъва в мечтите си, в огън и страст,
сред ласки безумни на огнена паст,
гората поляга без буря, когато
в небето изгубва се огнено ято. 



Тагове:   фолклор,   митология,   змей,   поезия,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nekov
Категория: Новини
Прочетен: 151668
Постинги: 33
Коментари: 81
Гласове: 71
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031