„Пенсионната система се нуждае от спешна реформа, за да оцелее” – това се опитват да ни внушат управляващи от различен ранг особено настоятелно от известно време насам. Донякъде безцелно, разбира се, защото това е ясно на всички. Въпросът е, че мантрата „реформа, реформа” вече звучи натрапчиво в ушите ни като подрънкване на коледни звънчета от досадна телевизионна реклама, или, за да бъдем по-точни, като глух ропот на погребални камбани… може би защото много се говори, но малко се върши. Или, казано направо, се правят опити да се прокарват тотално неадекватни мерки… но в същото време наблюдаваме пълно игнориране на действията, които са единствено смислени.     Никой не желае да признае, че реалните проблеми не са толкова в приходната част на пенсионната система, а в разходната, че огромна част от парите изтичат там, където не би трябвало, че цялата система прилича на каца без дъно, в която управляващите с трескавата амбиция на душевно болни маниаци се опитват да наливат все повече и повече пари (разбира се – нашите, а не техните), вместо да опитат да запушат все по-разширяващите се пробойни. Те упорито отказват да признаят, че цялата схема е просто сбъркана и тук нещата вече опират до политическата демагогия, достигнала до крайност и доведена до степен на открита гавра с тези, които в края на краищата плащат за всичко.     Всичко идва от все по-нарастващото преразпределение на все по-нарастващи суми от платци към нуждаещи се, защото, макар да се прокламират като ДЯСНА партия, властимащите водят отчайващо ЛЯВА политика, достигаща реално до дискриминация на хората, които издържат не само пенсионната система, но и цялата държава. Сякаш водени само от един-единствен стремеж – да вземат все повече от тези, които имат (защото работят и произвеждат), за да дадат на тези които нямат (перманентно, защото са превърнали „нямането” в препитание), управляващите всъщност бавно и методично обезглавяват кравата, която храни цялото семейство-държава… и не се замислят, че когато я заколят, за да нахранят кучетата, после всички ще трябва да гладуват. Или по-точно тия, които са останали, защото нещата вече намирисват на геноцид тъкмо срещу хората, които трябва да бъдат опазени – просто за да оцелят държава, икономика и общество.    Повишаването на пенсионната възраст изглежда логично само на пръв поглед. Сравненията с някои други, разположени по на запад страни е чисто механично, а оттам и абсурдно, защото първо – там средната продължителност на живота е значително по-висока и второ – никой в тези страни не получава пенсия от порядъка на 80-100 евро. Да не говорим, че все по-продължителната ангажираност на възрастните на трудовия пазар води до все по-висока и по-трайна безработица сред младите, като следствие от която голяма част от тях ще бъдат принудени да си търсят късмета по света… и когато възрастните най-после се пенсионират (или просто умрат на работните си места, което става все по-вероятно) няма да има кой да заеме мястото им. Пресен случай – загиналият на АМ Марица строителен работник, който бе „само” на 60 години – възраст очевидно неподходяща за подобен труд.     Другият вариант, който засега се подхвърля някак по политически срамежливо, е повишаването на осигурителните вноски. Но нека не се самозалъгваме – в един момент вдигането на пенсионната възраст ще достигне своя лимит, защото за нещастие (а може би вече за щастие – знам ли) ние така или иначе сме смъртни… и заради това някак политически неприемливо ще е вдигането на пенсионната възраст до 78 години например. Тогава, а това надали ще е много далеч в бъдещето, ще дойде ред на пенсионните вноски – и кошмарът ще се задълбочи – защото ще трябва не само да работим все по-дълго с все по-намаляващи шансове въобще някога да се пенсионираме, но и ще плащаме цял живот и все по-големи суми за нещо, което почти сигурно няма да получим. И всичко това, както казахме по-горе, заради провалът в уравнението – но не откъм страната на приходите, а от другата страна – в колонката с надпис „разход”. Слепи ли са политиците и не виждат ли реалните проблеми, тласкащи неумолимо пенсионната система към крах – или са просто крайно безочливи? Отговорът оставям на вас… но май всички го знаем !!!     Вече подхвърлихме пробно думата „преразпределение”, а всъщност именно тя е ключовата – поне много по-ключова от „реформа”. Накратко – проблемът е не, че хората плащат малки осигуровки или че живеят прекалено дълго, но се трудят твърде кратко – проблемът е, че огромната част от техните акуратно, макар и с огромна неохота платени пенсионни вноски, отиват не за тяхната бъдеща пенсия и не дори за настоящите пенсионери, а за някои привилегировани касти, прослойки, професии, които на практика само получават, без нищо да са дали насреща. Всеизвестна тайна е, че полицаи, военни, голяма част от държавните служители не плащат осигуровки, като те им се поемат изцяло от бюджета, тоест плащаме им ги ние с данъците си. С огромни сякаш усилия министърът на финансите успя да склони своите колеги от силовите министерства към идеята, че техните служители трябва сами да поемат своят дял от осигуровките, докато другата част продължи да ги плаща техният работодател – държавата (тоест всички ние). Но тук – о, изненада !!! В замяна министрите Цветанов и Ангелов веднага (и без съпротива от колегата си) издействаха заплатите на подчинените им да бъдат увеличени с размера на вноските им към осигурителната система !!! А какъв е смисълът на това - вместо да им плащаме осигуровките чрез данъците си, да им плащаме по-високи заплати (пак през данъците), за да си ги поемат сами ? На този въпрос министър Дянков, разбира се, не можа да даде никакъв смислен отговор… и кой би могъл? Съвсем отделен е въпросът какво получаваме от силовите министерства срещу заплатите и данъците, които им плащаме.Всички ще се съгласим, че армията е по-добре да стои бездейна. Но полицията? Доколко тя заслужава нашите пари? Мисля всички знаем отговора и той далеч не е благосклонен... същото се отнася и за държавната администрация.     Увлечени в подобни дискусии, някак между редовете останаха едни други срамежливо и полугласно изнесени данни – този път от Центъра за демографска политика – а именно че годишната издръжка на т.нар. „роми” възлиза на „скромната” сума от 3 100 000 000 годишно !!! Говорим за всевъзможните помощи, детски надбавки, майчински и така нататък за професионалните „социално слаби” от въпросният етнос. И познайте (въпрос с повишена трудност) кой плаща тези пари? НОИ ?!? Браво !!! Печелите… пенсия-ама-друг-път !!!! Накратко казано – вие работите цял живот и цял живот плащате пенсионни осигуровки, с надеждата, че някой ден (ако имате ген на дълголетник) ще получите някаква пенсия… а всъщност Господин Ром изяжда и изпива вноските ви още следващия месец !!! Тоест вие работите офис-сътрудник, строителен работник, лекар, шофьор… а той работи безработен и социално слаб – и то цял живот, на ваша издръжка. Жена му пък си има друга професия – „социално слаба и самотна многодетна майка”, като разбира се отново вие и плащате – първо с вашите осигуровки и после (защото осигуровките ви не достигат - три милиарда са доста пари) – и с данъците си. Тоест, „трупайки стаж” като клиенти на НОИ, те реално се пенсионират още на 18... и за да им платите това удоволствие, вие ще трябва да работите до края на живота си. И най-страшното е, че и двамата ревностно изпълняват своите „служебни задължения” – бягат като дяволи от тамян от всякаква работа, но усърдно създават нови и нови себеподобни, за да повишат доходите си, а следователно и нашите разходи. Да не забравяме и перото „пропуснати ползи”, защото по едни други изчисления с отказът си да работят, а оттам и да плащат осигуровки, Господин и Госпожа Ром ощетяват осигурителната система с още около 700 милиона лева годишно. Като сложим и нанасяните благодарение на техните „културни особености” щети на частна и държавна собственост, и след като умножим сумата по 10-15 години, цената на нашата толерантност става космическа, но тази традиционна ромска дейност (къде „бране” на чужда собственост, къде откровен бандитизъм) е извън темата на нашият анализ.    Да не забравяме и клиентите на институцията ТЕЛК – които са толкова много, сякаш сме преживели поне петгодишна кървава война. За издръжката на инвалидите, огромната част от които фалшиви, отиват още около милиард – разбира се, пак от нашите пенсионни вноски. Заради купилите си заветният документ, които стават все повече и повече, истинските инвалиди са принудени да оцеляват с мизерни пенсии, тоест измамниците ощетяват не само нас, но и тези, които наистина имат нужда от помощ.     Е, след всичко това, можем ли да се сърдим на тези, които упорито посивяват данъчно-икономически, укривайки данъци и осигуровки? Как да плащаш с готовност, когато виждаш, че парите ти се харчат за тези, които най-малко ги заслужават? Ето как властимащите сами причиняват това, което заклеймяват – нарастващата сива икономика? Та тя е просто опит за самозащита отстрана на експлоатираните – хората, които са обречени от изродената система да работят вечно, за да издържат паразитните касти !!!     Разбира се, политиците имат оправдание – и то се нарича „социална политика”... оправдание, което не само оставя все по-неприятен в устата на нас – които както винаги плащаме всичко, но и мен лично ме хвърля в доста голямо недоумение. Представете си селянин, който усърдно изкоренява засадените и култивирани с труд домати, чушки и тикви, но за сметка на това наторява, полива и разсажда плевелите в градината си. Разбира се, хората ще го обявят за луд, но когато политик прави същото в цяла държава, тогава всички го тупат по рамото и го хвалят, че води социална политика !!! Направо чудна работа !!! Чудна, но за наша сметка. Разбира се, на управляващите не им пука особено – просто защото негативните процеси са по-дългосрочни от един мандат, а мисълта на политика се ограничава само в този времеви отрязък... защото ние имаме изобилие от политици, впрочем и светът също... но изпитваме остър, непреодолим недостиг на мислещи дългосрочно държавници.     Е, резултатите ги виждаме и усещаме на гърба си – и това е само началото, защото в края на краищата ние сме тия, които ще трябва да работят до последно издихание – и вярвайте, никой от политиците няма да ни потупа за рамото за това, че сме спонсорирали тяхната социална политика и сме изхранвали техните любимци. Нито любимците им ще ни бъдат благодарни и ще ни върнат жеста. Апропо – една кратка и бърза справка в българо-циганския речник (да, има и такова чудо) показва, че простичката наша думичка „благодарност” няма аналог в циганската реч... това да ви говори нещо по отношение на бъдещето?               Не че няма лечение – има... и то се нарича капитализъм. Помните ли защо въобще свалихме режима на Тодор Живков, така наречения „развит социализъм”? За какво се борехме? Е, оказа се, че социализмът е като бумеранг, който удря още по-жестоко, когато се връща, след като уж сме го захвърлили. Той просто се изроди в комунизъм, в който можеш да получаваш до безкрайност, без нищо да си дал... но комунизъм само за някои. А докога ще продължи това? Лично аз вече не виждам май друго спасение, освен окончателния крах на системата. Явно ще трябва да останем без нищо, за да се спасим от тяхната слепота... или по-право от тяхното безочие.     За да започнем отначало и начисто.     Повече по темата: http://za-da-ne-rabotish-vechno.dir.bg/

Много точно е всичко в статията, но не само разходната част има значение, докато не започнат всички държавни служители да си внасят реално осигуровките- няма шанс системата. Защо на тях ще им се вдигнат заплатите?- заради кризата на всички останали-тези които работят и си плащат осигуровките- им се намалиха заплатите-РЕАЛНО. И ако доживеем до пенсионната възраст ще получаваме 1 лев по-висока пенсия от някой,който е работил 15 г. и получава социална пенсия- Кого стимулира държавата, този който работи 35 -40 години и получава пак толкова, колкото и този, който е работил 15 години?!
ИЗход- вноски в частен пенсионен фонд, след придобиване на 15 години трудов стаж, и задължително -ЧУЖДЕСТРАНЕН- за да не би някой ден да бъде "фалиран" по български.
Така поне остава успокоението че не сме пълнили бездънния казан, а сме внасяли в собствената си партида.

Радвам се, че има и други хора, които реално виждат проблемите, но не знам вече как могат да бъдат възприети от мнозинството, което си държи на "социалните придобивки" от миналото, макар че тях не ги засягат. Проблемите са толкова много, че трябва да се пише поотделно за всеки един от тях в продължение на месеци.
Що се отнася до управляващите, явно те нямат представа от думата "реформа". Просто си мислят, че като я кажат е много престижно и сериозно. А всички техни действия са точно по пожарникарски. Вървят след проблемите, гасят "пожара" с глупави решения и става все по-лошо и по-лошо. За тях понятия като "стратегия", "програма", "обществен консенсус" не съществуват.
Продължавайте да пишете. Има смисъл от това.