Замисляли ли сте се някога какво очарование крият обикновените неща, които са около нас всеки ден. Забързани в натовареното си ежедневие, не обръщаме внимание на красотата на нашата прашна, но вечно млада столица. Колко пъти сте се удивявали пред гледки и снимки от чужди държави и градове. Възкликвали сте: Господи, уникално е! Искам и аз да съм там!? А колко пъти сте изрекли подобни думи за местата, по които минавате всеки ден на път за работа, училище или когато просто се разхождате? Отговорите са ясни.
Минавала съм по софийския Лъвов мост хиляди пъти през последните 28 години. Маршрутът ми към работното място минава оттам, а когато бях ученичка всеки ден чаках автобуса на спирката срещу моста. Винаги съм приемала това място за даденост, мост, който просто си седи там в центъра на София. А вие запитвали ли сте се с каква цел е бил построен, каква история крие, дали някога е бил нещо различно от средище за джебчии и проститутки.
Този символ на столичния район Сердика пази своята доста богата и интересна история. Преди построяването му през 1889 г., на негово място се е издигал Шареният мост, който се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди, известен сред шопите като шашавия Халил. През една есен реколтата била доста богата и сред шопите се разчуло, че шашавият Халил изкупува слама. Всички се надпреварвали да му занесат кой, колкото има. Халил не върнал никого, макар и евтино, плащал на всеки. На въпроса Защо му е толкова слама, той отговорил: Времето продава сламата!. На следващата година реколтата била слаба и шопите идвали при Халил да купуват слама. Естествено той я продавал с голяма печалба. С печалбата построил мост, от едната страна на който стоял надпис С време продадох, мост създадох. Този надпис не е съхранен днес. Мостът получил името Шарен мост, защото бил нашарен с червени и жълти линии, типични за стила на турската архитектура.
До освобождението на мястото, на което сега е разположен Лъвов мост, турците екзекутирали престъпниците. Там намират смъртта си и участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев, както и най-младият от четиримата софийски книжари- Георги Стоицев. Веднага след освобождението е одобрен проект за изграждането на паметник на загиналите книжари и революционери. За съжаление, от целия предвиден комплекс, е построен само моста, на който лъвовете символизират четиримата обесени българи.
За жалост, днес не знаем и не помним дори и малка част от тази история. Слепи сме за красотата, на гледката, която се разкрива от кръстовището на бул. Мария Луиза и бул. Сливница- старите сгради на София, в краката на които лежат четирите лъва. Софиянци, както и гостите на столицата отъждествяват този културен паметник единствено с място, на което могат да те ограбят джебчии или мургава жрица на любовта да предложи ласките си на закъснял минувач. С място, по което е страшно да вървиш пеш нощем!

За първи път чувам историята на Лъвовият мост! Признавам,че ми беше много интересно . А за джебчиите и всичко останало го зная,но то не е за хвалба.