Постинг
06.01.2012 09:45 -
Урокът на една щъркелка.
В слънчевата късна есен една майка щъркелка летяла с двете си малки от Балканите към топлия Египет. Прелетели над дивната красота на малките Егейски острови, отпочинали в планините на легендарния Крит и поели по последната, дълга отсечка до заветната Северна Африка. Майката размахвала неуморно своите силни крила, но децата и – млади и слаби, започнали да губят сили. Когато вече започнали да падат, те намерили сетно прибежище на плаващо парче дърво. След като починали малко, майката качила на своя гръб едното си дете и поела към брега. Когато древната Александрия се показала на хоризонта, тя извила глава и попитала малкото щъркелче:
- Кажи, детето ми, когато остарея, когато стана слаба, болна и безсилна, ще ме носиш ли така над морето?
- Да, мамо, ще те нося така, както ти мен – обещало то.
Щъркелката разтърсила гръб, хвърляйки малкото, което паднало в бурните вълни и бързо потънало. Тя поела назад и взела на гръб другото си дете. Когато наближили брега, майката отново задала същият въпрос.
- Прости ми мамо, но няма да те нося – отговорило леко сконфузено второто щъркелче – защото когато порасна, ще нося на гръб моите деца, както си ме учила ти.
Доволна от този отговор, щъркелката размахала силни крила и продължила гордо напред, към топлата земя на пирамидите.
Така и ние, както тази мъдра щъркелка не трябва да очакваме помощ от нашите деца, когато остареем, защото тогава те ще имат свои деца, за които да се грижат… и когато помагат на нас, те ощетяват нашите внуци.
- Кажи, детето ми, когато остарея, когато стана слаба, болна и безсилна, ще ме носиш ли така над морето?
- Да, мамо, ще те нося така, както ти мен – обещало то.
Щъркелката разтърсила гръб, хвърляйки малкото, което паднало в бурните вълни и бързо потънало. Тя поела назад и взела на гръб другото си дете. Когато наближили брега, майката отново задала същият въпрос.
- Прости ми мамо, но няма да те нося – отговорило леко сконфузено второто щъркелче – защото когато порасна, ще нося на гръб моите деца, както си ме учила ти.
Доволна от този отговор, щъркелката размахала силни крила и продължила гордо напред, към топлата земя на пирамидите.
Така и ние, както тази мъдра щъркелка не трябва да очакваме помощ от нашите деца, когато остареем, защото тогава те ще имат свои деца, за които да се грижат… и когато помагат на нас, те ощетяват нашите внуци.
Няма коментари
