Блог. :: Реалната икономика като универсално лекарство

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.06.2013 15:43 - Реалната икономика като универсално лекарство

Автор: nekov Категория: Политика

Прочетен: 2115 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.01.2014 11:23

В последните дни България отвори решително нова страница в своята история. За пръв път на протест излязоха не бедните, не лумпените, не тези, които не могат да си плащат сметките – а образованите и сравнително заможни улегнали данъкоплатци. Но това, което липсва в този, иначе културно и демократически изявен гняв, са алтернативите. Не по отношение личности в политически аспект. Говорим за алтернативи на действие. Очевидно е, че се нуждаем не само от открито посочване на проблемите, но и от рецепта за тяхното решаване. И именно това е темата на тази статия. Но нека вървим подред: още веднъж ще набележим основните проблеми, а след това ще посочим методът за тяхното решаване... защото нашето мнение е, че зад повечето от тях стои един основен, мащабен, макар и стоящ в сянка проблем. - Ниски доходи. Помним зимният протест и причините за него. - Ескалираща безработица. Тя е много по-висока от „реалните” данни. - Демографска катастрофа. Младите хора не успяват да осигурят възпроизводството на нацията и масово напускат страната. - Катастрофа в здравеопазването и социалната политика. И двете системи са на практика фалирали, новите управляващи признават, че огромна част от бюджета се „инвестира” в „социална политика”. - Беззаконие и чудовищен ръст на престъпността. - Срив на икономиката в почти всички нейни отрасли. Е добре, ние твърдим, че основният проблем на страната е икономическият. И именно решаването на този проблем ще реши и всички останали. Единствено работещата реална икономика ще повиши доходите, че снижи безработицата до санитарния минимум, ще реши демографския проблем, проблемите в социално-пенсионната система и здравеопазването, ще бъде вариант за решаване на проблемите със законността. Дотук очевидно нищо ново. Но ние смятаме, че икономиката трябва да бъде не просто данъчен донор за обезкървеният бюджет, а реален лост за решаване на гореизброените тежки проблеми. Как точно да се случи това? Отговорите са няколко и взаимосвързани: - Вътрешни инвестиции и повишаване на инвестиционната грамотност на българските граждани. - Активно държавно посредничество в този процес. - Възвръщане на държавата към ролята и на икономически субект. За да обясним по-точно какво имаме предвид, ще си послужим с конкретен пример. Едно от събитията, насочили разсъжденията в тази статия е една сделка, станала факт в началото на годината, при която вторият по „сила” мобилен оператор в България смени собственика си срещу 717 милиона евро. В същото време печалбата на компанията е 126 милиона евро, наистина – преди данъците и амортизациите. При това, в сравнение с предходните години, има чувствителен спад. Елементарни математически изчисления доказват, че чистата годишна печалба на новият собственик ще бъде от порядъка на 10-12%. Нека се замислим какво би станало, ако държавата бе закупила този мобилен оператор, „жертвайки” една все пак не толкова огромна сума. Първият очевиден факт е, че една подобна инвестиция би носила висока годишна доходност – със сигурност много по-висока, отколкото ако тези пари се търкалят в банкова институция. Но нека разсъжденията ни не спират до тази стъпка, а да подходим по-нестандартно, тъй като проблемите пред нашата страна (посочени по-горе) до голяма степен са без аналог в световен мащаб, следователно трябва да се търсят принципно нови решения. Какво би могла да стори държавата с тази компания? - Вариант 1: Да научи хората да инвестират. След придобиването на мобилния оператор да го преструктурира в акционерно дружество с капитал от 1.5 милиарда, разпределени в 150 милиона акции и след широка рекламна кампания да започне да разпродава неговите акции на цена от 10 лв, но само на физически лица, като в уставът на новото АД бъде регламентира- но, че никое физическо лице не може да притежава повече от определен брой акции – например 5 000 или 10 000. Мнозина хора лесно биха се съгласили да инвестират пари в популярна и голяма компания, щом това ще им носи доходност, двойно по-висока от доходността по най-изгодните лихви по банкови депозити, доходност която да бъде гарантирана с определена по устав дивидентна политика. Най-важното обаче е, че в случая хората ще придобият положителен опит и след това много по-лесно ще се съгласят да инвестират и в други, новосъздадени (отново с държавно съдействие) предприятия. Така, вместо да се молим като просяци за всеки милион, подхвърлен от външни инвеститори, ние сами ще станем инвеститори, изграждащи икономиката на собствената си страна. Потенциалът е огромен, тъй като депозитите на физически лица наближават колосалната сума от 38 000 000 000 лева. Лесно е да си представим какво би се случило ако например половината от тези пари бъдат инвестирани в реална икономика. От друга страна никой чужд инвеститор няма да се появи от благородни чувства към страната и народа ни – той би дошъл само за да печели. Е добре, а защо ние да не печелим от нашата икономика – и то не само под формата на заплати? Ако обикновените хора в тази страна пожелаят да инвестират в нейната икономика, това ще даде реална възможност за бърз икономически възход с всички следствия от това. - Вариант 2: Да направи стъпка към решаване на демографския проблем. Това е нещо, което сме говорили и преди – семейства и двойки, отговарящи на определени условия (законно жилище, минимум средно образование, плащани редовно данъци, определена минимална възраст, без криминално досие) да бъдат спонсорирани от държавата с определена сума (20-30 000 лв), за да дадат живот на дете и впоследствие да го възпитат като полезен гражданин. Не се отказваме от тази идея... но защо част от тази сума (или цялата) не бъде изплатена под формата на дялово участие в една толкова печеливша и силна компания, като цитираната в нашия пример? Определената сума, изплащана в брой, рано или късно ще свърши, както и да се разпределя, но ако новороденото дете (с неговите родители в ролята на настойници) получи вместо това дялово участие, това ще му носи доход от 2-3 000 лева ежегодно, а когато детето достигне пълнолетие, ще може свободно да се разпорежда с тази своя собственост. Елементарната математика показва, че този вариант е много по-изгоден за спонсорираните от държавата родители и тяхното дете. - Вариант 3: Да подпомогне пенсионната система. Всички знаем, че тази система на практика е фалирала и без непрестанните дотации от бюджета, тя не би могла да съществува. Тук евентуалната схема също не би била трудна: Държавата прехвърля определени пакети акции от коментираното дружество на част от пенсионерите и в същото време им спира пенсиите. Условието ще бъде, че след смъртта на възрастния човек, държавата ще си върне собствеността, за да я предостави по същия начин на други пенсионери. Пакет от 3 000 акции, на стойност 30 000 лв, би носила приблизителна годишна доходност от 250 лв на месец, а целият капитал на дружествато би бил достатъчен за непрестанната издръжка на около 50 000 пенсионери, които вече няма да „висят на гърба” на осигурителната или данъчната система. - Вариант 4: Да се поемат част от заплатите на служителите в държавната администрация. Чрез тази инвестиция, а не от данъците на хората, държавата може да осигури постоянната издръжка на 13-15 000 свои служители. - Вариант 5: Комбинация от гореизброените варианти. Виждаме какви огромни ефекти би донесла инвестиционната политика на държавата, същата държава, която днес само отчита разходи, но не инвестира. Дори напротив – държавата разпродава собственост, осигуряявайки си по този начин еднократни финансови постъпления, вместо дългосрочни приходи – една дълбоко погрешна политика. А говорим само за една голяма компания. А защо да спираме дотук? Помним изявленията на един, не особено благопристойно държащ се политически лидер, който настояваше за национализация на търговските вериги за хранителни стоки, с доводът, че те изнасят парите ни извън граница и смазват българските производители. Подобен ход би бил абсурден, защото би прогонил окончателно чуждите капитали, да не говорим, че е противозаконен... но вместо да национализираме тези търговски вериги, защо просто не купим една или повече от тях? Но най-основното ние вече споменахме по-горе – и то е създаване на инвестиционна грамотност у хората. Тази грамотност, задвижена от държавническия ход, който коментирахме досега, ще налее огромни пари в икономиката, ще реши проблемите с безработицата, ще обезмисли до голяма степен пенсионната система – защото ако човек инвестира редовно в продължение на 20-30 години по време на активния си живот, просто няма да се нуждае от пенсия в късните си години, а след естествения си край ще остави на своите наследници немалък, носещ постоянни приходи капитал – защото точно това е същността на инвестирането. Защо например не се даде право на всеки човек да се откаже от държавното пенсионно осигуряване, поемайки задължението да подсигури сам, под държавен контрол късните си години чрез активни инвестиции, дори ако приеме завишаване на индивидуалното данъчно бреме с 40-50%, подпомагайки по този начин оцеляването на днешните пенсионери? Така по естествен път ще се решат проблемите на настоящата пенсионна система – проблеми породени от неблагоприятната демографска картина. Ако на свой ред държавата води политика на активни инвестиции в икономика, вместо в „социална политика” (т.е. – нека си го кажем директно и без страх – в развъждане на „роми”), то след време държавната администрация и полицията например, ще получават своите заплати не от данъците ни, а директно от печалбите на създадената с държавни инвестиции икономика... което ще даде възможност данъците ни да бъдат насочени към образование, наука, култура. Ако администрацията бъде съкратена до оптимален брой (около 25-30 000 служители), необходимата инвестиция отстрана на държавата ще бъде от порядъка на 5-7 милиарда... да напомняме ли, че ежегодните разходи за издръжка на горепосоченият в скоби етнос са на стойност над 3 милиарда лева? Отделно такава инвестиция, ще доведе до откриването на значителен брой работни места и не спад, а срив на безработицата. Как да убедим политиците, че „инвестирайки” парите на данъкоплатците в „социални дейности” (т.е. в цигани), всички ние получаваме само и единствено цигани? За тях има достатъчно варианти за работа в селското стопанство – но никой политик няма куража да ги прати да работят !!! И един малко философски завършек. Всички знаем, че държавата ни е в колапс, че е разсипана и разгромена. Но това, което не разбираме може би е, че тъкмо това ни дава неоценим шанс за растеж и развитие, шанс да изградим нещо по-добро и дори принципно ново – и да го сторим така, както искаме ние. Необходимостта, крещящата необходимост да се гради всъщност е нашето предимство – защото в тази страна работа и перспективи има и за двойно по-многоброен народ. И вместо да се оплакваме от олигарсите, ние можем – градейки и инвестирайки активно, вместо да ги ругаем и евентуално екзекутираме или прогоним, просто да ги бием в тяхната собствена игра.... защото заедно ще сме по-могъщи от всички тях. В последните дни България отвори решително нова страница в своята история. Но това, което всички трябва да разберем е, че тази страница е все още празна. И от нас зависи да я напишем, така, че децата ни, които водим с нас на протестите, един ден да се гордеят с нас.

Нагоре