Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2013 19:00 - В мъртвата хватка на социалният популизъм
Автор: nekov Категория: Новини   
Прочетен: 1681 Коментари: 0 Гласове:
2



Изминалата зима ни донесе (не)очакваното усещане за нещо вече видяно и това дежа вю модел 1997 навява зловещи предчувствия. Шамарът срещу електроразпределителните дружества всъщност бе насочен не толкова срещу високите сметки за електроенергия, колкото невъзможността на средните граждани да ги платят. Лъсна грозната истина за поредната социална катастрофа и провалилото се след гръмките си и неадекватни предизборни обещания правителство на ГЕРБ си отиде безславно.          Причините за настоящето състояние на държавата са очевидни – ескалиращата безработица, спадът на доходите, икономическият, а оттам и социален крах. Разбира се, ако се ограничим с тези азбучни и очевидни истини би било все едно да твърдим, че причина за атомният взрив е атомната бомба. Къде всъщност са реалните проблеми на Отечеството ни? Ние твърдим, че основният проблем, мултиплициращ се с различен мащаб и дълбочина из много страни в Европа, е стремежът към тотален контрол и все по-голямо преразпределение на капитали и блага от „имащи” към „нямащи”, наричано с извратен популизъм „социална политика”.          В тази насока – примамливо за обедняващите или за „професионалните бедни”, но неадекватно за мислещите хора са и предизборните обещания, както на прясно прогонените от властта, така и на техните конкуренти. Всички те са единодушни, че проблемът е в ниските доходи, но никой не се осмелява да предложи непопулярни, но единствено адекватни мерки за неговото преодоляване. Нека започнем с една очевидна истина – отнемането на все повече пари от „имащите”, например чрез премахване на плоския данък, няма как да помогне трайно на „нямащите”... просто първите все повече ще се доближават до вторите като социален статус или ще хванат пътя към широкия свят, а тогава кой ще дава за в бъдеще на „нямащите”, превърнали се неусетно в професионални нямащи? Ерго – единственият път към общият просперитет е икономическото развитие и трудовата заетост... но реална заетост, а не социални програми, изразяващи се в безцелното подпиране на метли.Подобна форма на бутафорен труд, за която доскорошните управляващи харчеха стотици милиони и дори се хвалеха с това, не произвежда никакви реални блага, но е платена с реални пари, които някой друг е заработил с истински труд и е платил под формата на данъци. Доказателство за нашата теза е една премълчавана упорито катастрофа, която рано или късно ще разтърси още по-грозно обществото – и това е катастрофата на социалната система. Дефицитът и е нарастнал драстично за последните 4 години и е достигнал огромната сума от над 19 000 000 000 лева, като огромната част от този дефицит се пада именно на безкрайните помощи на вече професионалните безработни. В същото време огромни площи земеделска земя пустеят поради липса на работна ръка – един абсурд, възможен само в т.нар. „социална държава”, в която огромен брой индивиди в трудоспособна възраст просто отказват да работят, тъй като битуването им в тъмната половина на социално-икономическите отношения напълно ги устройва. Още по-страшното е, че политическите демагози не се осмеляват да посегнат на техните привилегии в името на собственото си политическо оцеляване. Страхът от етнически бунтове е другият фактор, държащ упорито цялото общество в мъртвата хватка на този социален популизъм, принуждаващ властимащите все повече и повече да ограбват политически по-апатичните произвеждащи блага граждани, причинявайки и тяхното прогресивно обедняване. Както вече казахме, единственото лекарство за болната социална система е създаването на реална заетост, и то от икономическите основи. Селското стопанство не само осигурява прехрана в буквален смисъл, и то за нискоквалифицирани лица, то създава надграждащи индустрии и оттам – нови работни места. В не толкова далечно минало селското население на България е било мнозинство – едно мнозинство, прехранващо се от земята. Тогава, а и по-късно, допреди броени години България бе сериозен износител на селскостопанска продукция, докато сега ни се налага да внасяме отвън дори и зеленчуци, нещо което е истински срам за плодородната ни земя. Създаването на реална заетост е работа както на бизнеса, така и на държавата – първо, чрез необходимите законови условия, второ – по директен път. Няма нищо еретично в идеята държавата отново да се върне на пазара на труда не само в ролята на законотворец, но и като реален икономически субект. Поетапното спиране на безкрайните социални помощи за годни за трудова дейност лица в трудоспособна възраст, съчетано със създаване на реални работни места, и съкращаване на непроизводителната държавна администрация, е единственият път за преодоляване на бедността – и този път трябва да бъде извървян, защото другият – този по който вървим, води до тотален и неизбежен крах както на социалната система, така и на държавата като цяло.



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nekov
Категория: Новини
Прочетен: 98009
Постинги: 33
Коментари: 81
Гласове: 71
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930