Стотици са паметниците у нас, символизиращи българския боен дух. От монумента, увековечаващ безсмъртния подвиг на опълченците при Шипка, през мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“, напомнящ ни за драматичните събития, разиграли се в града през 1878 година, до всички онези познати и непознати статуи, барелефи и скулптури, разположени на територията на страната.
Има обаче един паметник, който остава в сянката на всички останали. На малък площад пред видинската гара е разположен леко прилегнал, сякаш уморен войн, навел глава над оръжието си. Бронзовата фигура представя гренадирa, изстрелял току-що последния си патрон. Някои определят този паметник за най-благородния в цяла България, а други, подобно на английския журналист Берлайн, считат, че той е без аналог в цяла Европа. Именно последният посещава България през 1919 година и отбелязва:
БЪЛГАРИЯ ИМА ЕДИН ПАМЕТНИК НА ПОБЕДИТЕ, КАКЪВТО НИКЪДЕ В ПРОСВЕТЕНА ЕВРОПА НЯМА. УМИРАЩИЯТ ГРЕНАДИР, МАКАР И ПОБЕДИТЕЛ, СЪЖАЛЯВА ЗА БРАТОУБИЙСТВЕНАТА ВОЙНА СЪС СЪРБИТЕ. НА ТОВА СЕБЕОТРИЦАНИЕ САМО БЪЛГАРИНЪТ Е СПОСОБЕН…
„Паметникът на скърбящия войн“ увековечава подвига на загиналите в Сръбско-българската война. Една война, която тогава е приемана от българския народ за братоубийствена, макар поводът за нея да е вражеската агресия, настъпила след Съединението.
Макар да звучи парадоксално, това е единственият военен паметник в България, носещ посланията на пацифизма. И то при положение, че той носи спомена за една война, която страната ни печели убедително. Нашият войник не тържествува, а съжалява. Той не изпитва радост, защото е осъзнал безсмислието на всяка една война, на всяка една дадена жертва, на всеки един убит противник. Това е онзи боен дух, който не се е самозабравил, въпреки опиянението от победата. Онзи боен дух, който познава и чувството от победата, и чувството от поражението.
Не е случаен фактът, че монументът се издига във Видин, тъй като крайдунавският град е арена на кървави сражения по време на самия конфликт. Тогава той е обсаден, води се жестока битка за превземане на крепостта, поверена на бележития български военен Атанас Узунов. В защитата се намесва и кораб, който успява да пробие блокадата и да достави боеприпаси за военните части.
Войникът е изваян от големия скулптор Андрей Николов още през 1886 година, а основният камък е поставен 20 години по-късно. В следващите години обаче съдбата на паметника не е толкова трогателна, колкото самият той. През 1930 година видинската управа преценява, че неговото послание е срамно и злепоставя българския войник. Техният основен довод е, че фигурата не буди патриотизъм и затова трябва да се махне. Единствено проявеното от гражданите благоразумие възспира властта от последвали действия. Общественото мнение спасява паметника от разруха, но той е преместен от централния на гаровия площад, където е и до днес.
Видин безспорно е град, притежаващ богато културно-историческо наследство. От антични останки, през средновековни крепости, до възрожденски постройки – той събира на едно място спомена за няколко епохи. Освен крепостта „Баба Вида“ и „Кръстата казарма“ обаче, има един самотен паметник , който не очаква нашето внимание, но пък го заслужава.
В електронните вестници вече се появиха ...
Турското разузнаване: очаквайте 8 по Рих...
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69